Печелившите от конкурса за есе на тема „Мечтаното училище“

Щастливи сме да предоставим първата награда – тийн лагер за личностно развитие „Лидери на бъдещето“ в Стара планина на Елеонора Велкова Добрева, 8.клас,, 14г. от Средно училище „Никола Й. Вапцаров“ – гр. Петрич, от конкурса за тийнейджъри, организиран от BGNOVOST за есе на тема „Мечтаното училище“!


Ето го и отличеното есе, спечелило първото място! Текстът не е редактиран.

Моето мечтано училище

Живеем във време на техника и технологии. Ние, тийнейджърите, сме заобиколени от мобилни устройства и виртуални светове. В цялата тази картинка училището такова, каквото е било по времето на моята майка, някак си не се вписва.
В моите мечти училището има ескалатор, който освен чете превозва до желания етаж, изпълнява и любимите ти музикални парчета. Няма струпване по стълбите, големите не бутат „уж случайно“ малките.
В мечтаното училище никой не се реди на опашка пред закусвалнята, защото в коридорите има компютри, които приготвят храна, чай, кафе. Роботът поздравява и услужливо пита:“Напитка или храна?“
Всяка сутрин идвам с колелото. И не само аз. В двора на сградата има огромен паркинг и десетки наредени колела. Яко!
В моето мечтано училище освен задължителните предмети се изучават и допълнителни. Един от най- любимите ми е „Горски/ планински час“. Часовете се провеждат, разбира се , на открито, в гората. Учат ни как да се обличаме според сезона, да се запознаем с опасностите на открито, да превържем изкълчен крак и т.н.
Изобразителното изкуство например отдавна не го провеждаме в стаята. В двора на училището има стативи, ние наблюдаваме, коментираме и сътворяваме…
В мечтаното училище часовете не са задължителни, а по интереси. Всеки от нас влиза в кабинета на онзи преподавател, при който му се струва забавно, интересно, необходимо да отиде.
Работим с лични лаптопи. Интересното е, че всеки преподавател изисква от нас не да наизустим материала, а да създадем проект, да опишем явление, да анализираме ситуация, в която сме попаднали. За тази цел учебниците изглеждат малко по- различно от стандартните: преобладават въпросите, изображенията и задачите. Липсват обширни урочни статии, на които не се вижда края, а и не се разбира началото.

„Има два вида учители – такива, които те заливат с толкова много информация, че оставаш скован, и такива, които само с един малък подтик, ти вдъхват сила, с която можеш да скочиш чак до небето.“ ( Робърт Фрос) Моите учители ме вдъхновяват, напътстват и ми дават криле. Те никога няма да ме нагрубят, обидят, сравнят с друг ученик, защото са УЧИТЕЛИ в истинския смисъл на думата.
В мечтаното училище оценки няма. Нито един ученик не получава етикети от типа: „отличник“, „двойкар“ и т.н.
Училището на моите мечти е красиво, озеленено и вътре, и отвън. Стаите са цветни. Уютно е! Иска ми се колкото се може по- дълго да остана тук.

Елеонора Велкова Добрева
8.клас, 14г.
Средно училище „Никола Й. Вапцаров“ – гр. Петрич

By | 2020-05-15T00:30:32+00:00 май 12th, 2020|статии|Коментарите са изключени за Печелившите от конкурса за есе на тема „Мечтаното училище“