Ефективна комуникация с тийнейджъри
АВТОР ЛОРА БОРОВА-ИЛИНКОЛОВА
От момента, в който децата ни се появяват на този свят чуваме от познати и непознати „малки деца-малки проблеми, големи деца – големи проблеми“ и ни се повтаря, че сладкото ни мъниче ще се превърне в намусен непознат, който нарушава правилата, по които живеем и отрича ценностите ни. Не можем да кажем, че не сме били предупредени. Никой обаче не ни е подготвял за чувството за загуба, което ще изпитваме все по-често с растежа на децата ни – загуба на близост, загуба на увереността, че сме нужни, че сме всемогъщи защитници.
Живеем в свят, в който опасности дебнат децата ни отвсякъде. И не е трудно да се разбере защо някои родители затягат дисциплината, наказват за всяко нещо и не слушат своите тийнейджъри за каквото и да било. Други пък вдигат ръце и се опитват да бъдат „част от тайфата“, приятели, които позволяват всичко безкритично.
Не можем да ги предпазим от всички опасности и да им спестим емоционалните травми и кризи на съзряването. Единственото, което можем да направим е да създадем такива отношения на доверие и сигурност, че те да бъдат по-склонни да споделят с нас, да ни изслушват и да се съобразят с гледната ни точка.
Кой обаче би бил отзивчив към човек, който го наказва и порицава за всяко нещо?
И от друга страна
Кой би потърсил съвет и опора в човек, който разрешава всичко?
Тийнейджърите имат нужда да споделят своите чувства, страхове и терзания и да получат подкрепа от възрастен, без укори и осъждане. И кой, ако не мама и татко, ще ги подкрепи в трудния път на израстването, защото родителите наистина са най-голямата опора през юношеските години.
С подрастващите не съществуват бързи и универсални решения.
Не можем да ги предпазим от всички опасности и да им спестим емоционалните травми и кризи на съзряването. Единственото, което можем да направим е да създадем такива отношения на доверие и сигурност, че те да бъдат по-склонни да споделят с нас, да ни изслушват и да се съобразят с гледната ни точка. Да присъстваме в техния живот тук и сега.
За нас като родители е изключително трудно да гледаме объркването, страха и разочарованието на децата си без да се намесим. От най-добри намерения отричаме или омаловажаваме отрицателните им чувства или натрапваме логиката и съветите си възрастни. Но, за да имаме добри отношения с порасналите си деца, се налага да сменим гледната си точка – от „как да оправя нещата“ към „как да помогна децата да оправят нещата“.
Ако все пак имате чувството, че нещата Ви се изплъзват, ние, от Джагадамба, Ви представяме няколко практически съвета за по-лесна и ефективна комуникация с Вашите тийнейджъри. Съвети, които са минали проверката на времето и са се доказали в нашата практика като родители, учители и бивши подрастващи.
Начинът, по който се справяме с ежедневните, битови проблеми, изгражда основата, върху която решаваме и големите.
Как да се справяме с чувствата им, така че да им бъдем полезни
Омаловажавайки чувствата на децата си, ние без да искаме ги увеличаваме. Един от начините да помогнем на децата си да намерят правилното решение на даден проблем и да се справят с това, което чувстват, е да назовем чувствата им и да дадем име на проблема. Да изразим с думи това, което смятаме, че детето ни чувства, без да споделяме какво чувстваме ние. Да приемем чувствата им, но да насочим мислите им правилна посока. При всички случаи имаме много по-голям шанс да бъдем чути, ако първо покажем, че са били чути те.
Много важно е да реагираме пестеливо и без много думи, да демонстрираме разбиране и да покажем съчувствие с възклицания, за да позволим на детето да се съсредоточи върху това, което е необходимо да се направи.
„Колко хубаво би било, ако…“. Понякога насочването на въображението на детето към това, което би могло да бъде, му помага да се примири с действителността.
От нас, родителите, зависи, не само какъв свят ще оставим на децата си, а и какви деца ще оставим на света.
Как да ги накараме да слушат
Начинът, по който се справяме с ежедневните, битови проблеми, изгражда основата, върху която решаваме и големите. Основното, което стои зад ефективната комуникация, и то не само с тийнейджъри, е уважението. Ако се отнасяме и говорим с уважение с децата си, тогава и възможността да ни чуят и да се вслушат в думите ни е по-голяма.
Затова…
вместо да издаваме заповеди, по-добре да опишем проблема и да дадем избор. Заповедите често предизвикват недоволство, а когато опишем проблема, който е възникнал, ние демонстрираме уважение към детето и го включваме в решаването му. Когато пък дадем възможност за избор, шансът да останат удовлетворени и двете страни е по-голям.
вместо да отправяме словесни атаки и да поставяме етикети, по-добре да опишем нашите чувства, възникнали във връзка с проблема. Когато знаят как се чувстваме, за децата е по-лесно да ни чуят и да подходят добронамерено.
вместо да обвиняваме, по-добре да дадем информация. Когато им дадем информация и направим това простичко и с уважение, тийнейджърите са по-склонни да поемат отговорност за нещата, които се изискват от тях.
понякога е по-добре, вместо дълга и отегчителна лекция, придружена с въртене на очи и сумтене от страна на тийнейджъра, да кажем нещата с една дума. Краткото напомняне на нещо вече известно печели вниманието.
вместо да посочваме грешките им е по-добре да заявим очакванията си. Подрастващите не обичат да ги критикуват и обикновено заемат защитна позиция. Когато заявим очакванията си ясно и с уважение, желанието им да отговорят на тези очаквания е по-голямо.
вместо да отправяме гневни забележки, да направим нещо неочаквано, нещо смешно, или да напишем бележка. Когато заменим укора с хумор, ние променяме цялата атмосфера на общуване.
От нас, родителите, зависи, не само какъв свят ще оставим на децата си, а и какви деца ще оставим на света. Нека направим най-доброто, на което сме способни.
Източник:
„Как да говорим така, че тийнейджърът да слуша и да го слушаме така, че да говори“, Фабер, А., Мазлиш, И., Сф, 2009
–>>>Включете детето си в някоя от предстоящите програми на академия Jagadamba